Майка ми
Тези редове няма да бъдат запълнени с красив, поетичен текст, описващ лицето, което ми е дало най-ценното, а и на моменти най-болезненото нещо - живот. Затова пък върху тях ще се изпише кратка история на моя живот и лицето, даващо ми надежда да продължа.
Както в много семейства, моето не е цяло и както много деца и аз не съм опознал понятието баща, но пък опознах понятието "да бъдеш обичан" от една обичаща и борбена майка, каквато е и моята. За добро или лошо, свикнах да гледам на майка ми като непоклатим идол, който винаги намира решение и никога не свежда глава. Преминавайки през безбройни проблеми, не усетих как моят идол беше изгубил своята усмивка, беше загубил своята борбеност и се беше затворил в себе си. Като затишие пред буря всичко беше спокойно и проблемите сякаш се бяха изпарили. В този момент аз пренебрегнах промяната в майка ми и я оставих на времето. За това мое решение съжалявам и до днес.
Уповаваща се на алкохола и тъжните спомени, трудният живот беше затворил майка ми в клетка и не след дълго тя се затвори в собствен свят... Свят, в който няма място за мен. Макар и страдайки, че моят идол и покровител беше се предал от живота, аз не се предадох. Напротив... Погледнах на положението като урок да почна да се уповавам на себе си и да помогна на майка си. Не можете да си представите какво е да стоиш пред любим човек, за който ти си непознат. Въпреки че това ме изяждаше отвътре, аз се борех и със всеки ден успявах да върна така борбената и обичаща майка и тъкмо когато мислех, че успявам, установих, че всичко е било напразно и се предадох.
Пиша това последно откровение към всички вас с надежда, че може да ми дадете лъч светлина от надежда или да знам, че съм споделил...
© Тайна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Откровението ми няма художествена стойност,нито пък изпъква с нещо специялно,но точно вие запълнихте празнината с надежда,точно вие-читателите и авторите на откровения ме изпълнихте със смелост да продължа напред.Самият факт,че излях болката си тук ми показа,че чуствам всички от този сайт като семейство.Бъдете все така себе си!Благодаря на всички вас,които отделихте от времето си и ме изпълнихте с надежда да продължа!
-
Колкото и клиширано да звучи, така споделената болка е поне мъничко разделена на частици - като товар от плещите...!
Пожелавам ти да не се предаваш и винаги да И показваш обичта си!!! -
"Не можете да си представите какво е да стоиш пред любим човек, за който ти си непознат."
това е травма, наистина!
----
есе не е.
споделена болка
(нека не звучи жестоко) -
знам какво е...наистина е много трудно,но все пак не се предаваи
-
Сигурно боли да стоиш пред любим човек, за който ти си непознат. Може да не успееш да върнеш "така борбената и обичаща майка", но не спирай да я обичаш и да се грижиш за нея ... Пожелавам ви топлина и радост!
-
Само мога да кажа,че майка ти не се е жертвала напразно,защото като съдя по това как пишеш е създала качествен човек.В тая възраст и аз се поддавах доста на самосъжаление,но преодолееш ли го ставаш като машина.За съжаление със своите положителни и отрицателни черти...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз знам. Знам същто, че е трудно. Знам и, че боли. Знам, че аз не се предавам. Не се предавай и ти. Вярвам в теб Алан. Винаги има светлина в края на тунела. Повърви още малко и ще я видиш.