Майка ми
Тези редове няма да бъдат запълнени с красив, поетичен текст, описващ лицето, което ми е дало най-ценното, а и на моменти най-болезненото нещо - живот. Затова пък върху тях ще се изпише кратка история на моя живот и лицето, даващо ми надежда да продължа.
Както в много семейства, моето не е цяло и както много деца и аз не съм опознал понятието баща, но пък опознах понятието "да бъдеш обичан" от една обичаща и борбена майка, каквато е и моята. За добро или лошо, свикнах да гледам на майка ми като непоклатим идол, който винаги намира решение и никога не свежда глава. Преминавайки през безбройни проблеми, не усетих как моят идол беше изгубил своята усмивка, беше загубил своята борбеност и се беше затворил в себе си. Като затишие пред буря всичко беше спокойно и проблемите сякаш се бяха изпарили. В този момент аз пренебрегнах промяната в майка ми и я оставих на времето. За това мое решение съжалявам и до днес.
Уповаваща се на алкохола и тъжните спомени, трудният живот беше затворил майка ми в клетка и не след дълго тя се затвори в собствен свят... Свят, в който няма място за мен. Макар и страдайки, че моят идол и покровител беше се предал от живота, аз не се предадох. Напротив... Погледнах на положението като урок да почна да се уповавам на себе си и да помогна на майка си. Не можете да си представите какво е да стоиш пред любим човек, за който ти си непознат. Въпреки че това ме изяждаше отвътре, аз се борех и със всеки ден успявах да върна така борбената и обичаща майка и тъкмо когато мислех, че успявам, установих, че всичко е било напразно и се предадох.
Пиша това последно откровение към всички вас с надежда, че може да ми дадете лъч светлина от надежда или да знам, че съм споделил...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайна Все права защищены
