„Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези исто­рии са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, че нап­раво тръпки да те побият. Идеите, оформили сегашния свят, са пуснали дълбоки корени и са произвели неизлечими пораже­ния в имунната система на съвременното общество, което не може или не иска да прогледа. Читателите на книгата ми вероятно няма да са много, и все пак реших да я напиша. Длъжен съм да не мълча, когато мога да говоря. Дори да бъда обвинен в егоистични подбуди за публикуването на следващите редове, такъв укор няма как да ме рани. За мен е по-важно да не съм враг на съвестта си. Не и днес, не и в момент като настоящия. Затова реших да пиша.“

Това са думи на лирическия герой от първия разказ на книгата „Марксистки хроники“ – „Говорещият храст“. В тези няколко реда разказвачът прави връзка между мрачното комунистическо минало и пълното с противоречия и наситено с подмолно действащи, разрушителни политики настояще. Съществува ли наистина подобна връзка? Възможно ли е разпадът на вековните морални ценности, но които сме свидетели, да е продукт на идеи, чиято сянка можем да открием не толкова назад във времето – преди няколко десетилетия, във времето на социалистическата измама; в епохата на марксистко-ленинската утопия, която мнозина все още помнят, но на която всъщност позволяват отново да се настани удобно в обществото, понеже бързат да я изтрият от паметта си?

Лирическият герой обаче не желае да бъде враг на съвестта си и затова иска да говори. За да я посочи, за да стане ясно, че лъжата си остава лъжа, независимо как се е дегизирала. Да говори за нея, може би не е единственото правилно действие, което съвременният човек, търсещ свободата, би могъл да предприеме, но все пак е добро начало. Този, който реши да прочете „Марксистки хроники“, може би ще обърне внимание на нуждата да не позволява на манипулиращите социална и училищна системи да имат претенции за контрол над на семействата и децата, както твърди разказът „Общото дете“; сигурно ще се свърже с посланието, че феминизмът е пагубна идеология, която обърква по разрушителен начин функциите на мъжете и жените в обществото, както разкрива „Кратката любовна история на една начинаеща феминистка“; или пък ще пожелае и той самият да предупреди поне най-близките си, че ако хората не се спрат, ще последват съдбата на експерименталното земноводно от „Как се сварява жаба“, лесно губещо живота си при плавно увеличаване на температурата в тенджерата, в която плува.

Лирическият герой не желае да бъде враг на съвестта си и затова иска да покаже, че сегашното объркано време не е плод на някакво нещастно стечение на обстоятелствата. То е резултат и на агресивната марксистка идеология,  водеща както до масова промивка на мозъци, за която четем в разказите „Знамение“ и „Черно-бели сънища“, така и до масовите зверски убийства на цвета на интелигенцията от първите дни след Девети септември, 1944 г., за което ни информират сюжетите на „Говорещият храст“ и „Като театрална завеса“.  

„Не твърдя, че идеята се роди спонтанно“, споделя разказвачът и продължава: „Тя назряваше през го­дините, прекарани в грозните сиви панелни жилища, в които живеех. Доразви се, докато виждах пораженията на жестоката фило­софия, виновна за обезобразяването на безброй човешки животи, включително и на моя. Узря в осъзнаването, че и сегашното поколе­ние е затворено в бляскавата воняща килия, приготвена стара­телно от същия безбожен, себевеличаещ се идол, роден от фалшивата концепция за свобода, равенство и братство. Концепция, която отхвърля Бога и коронясва на Негово място самотното творение, наречено човек.“

Лирическият герой не желае да бъде враг на съвестта си и започва да разказва историите в книгата „Марксистки хроники“, която можете да намерите в електронната книжарница на Свобода за всеки. И може би тук е моментът да спомена, че аз, като някой, който до голяма степен е отговорен за съществуването на този лирически герой, го подкрепям в начинанието му да не бъде враг на съвестта си, но да започне да говори. А на този, който иска да го чуе – приятно четене.

Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана в електронното издание „Свобода за всеки“