Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
Маската, с която иначе не се разделям цял живот. Тя е най-големият враг на собственото ми лице, превърнал се в негов заместител пред погледите на другите. Мразя я. Гласно заявявам, че не съм я избрала сама - животът ми я е наложил, но аз я нося. Приемам я като необходимо зло... Въобразявам си, че тя прикрива слабостта ми, че ме прави неуязвима, но самонадлъгването не дава особено добри резултати - не мога да изтрия натрапчивата мисъл, че съм жертва на собственото си малодушие. Истината е, че съм се затворила в черупката си и не допускам друг да проникне в същността ми. Но до толкова, че за да се предпазя малко по малко руша тази своя същност - замествам я с маската. Дори и в съня си не съм напълно свободна. Лиц ...