От малка преследвам мечтите си. Винаги съм се борила да съм добра към приятелите си, към мен самата, към родителите си и т.н. Но има и дни, които ме карат да се разочаровам от постигнатия резултат и да започна всичко на ново. Понякога тези моменти ни се струват дълъг период от време, може би тогава, когато почти сме успели да стигнем до края и ето - всичко свършва до там, докъдето можем да се нараним от това, че не сме превзели мечтата си. И в един момент сме на ръба да се откажем от живота си, друг момент - да се предадем, за да си починем и после - всичко отначало. Аз лично стоя и пиша тези безсмислени повърхностни неща, не защото ще ви е интересно и ли критично аз самата мога да кажа, че това цялото е една безсмислена изповед, а защото искам някъде да си излея душата, да премахна лошите си мисли. Ако трябва да опиша как се чуствам: усещам един огромен хаос в главата си. За всяка една моя грешка ми идва да рухна цялата, да започна да плача. Страното е, че намерих сили да се изправя, ...