Мечтите винаги умират в мълчание
Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи.
Някак мъжки и тихо...
Феноменално е как мозъкът, може да изтрие сърцето.
Може да изтрие вярата, с която си живял цял един живот.
Какъв глупак само...
Мозъкът може да изтрие самият човек, ей така - за няколко часа.
Дано да е вярно и енергията наистина не се губи.
И наивната ми вяра, да се приюти в нечие тяло, където все още командва сърцето.
Където мечтите са по-големи от разума и където "обичам те" наистина значи това.
Ф.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
Казах го образно, но наистина "Феноменално е как мозъкът, може да изтрие сърцето." Мечтите умират, когато се осъществят. Но най-хубавото е, че няма лимит за тях.