Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
24 янв. 2021 г., 07:19  

Мечтите винаги умират в мълчание 

  Эссе
1731 2 4

Тъмно и тихо.

Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи.
Някак мъжки и тихо...
Феноменално е как мозъкът, може да изтрие сърцето.
Може да изтрие вярата, с която си живял цял един живот.
Какъв глупак само...
Мозъкът може да изтрие самият човек, ей така - за няколко часа.
Дано да е вярно и енергията наистина не се губи.
И наивната ми вяра, да се приюти в нечие тяло, където все още командва сърцето.
Където мечтите са по-големи от разума и където "обичам те" наистина значи това.

 

Ф.

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво казано! Поздрав!
  • Благодаря банда
  • Всяко зло за добро! Понякога е по-добре да трие, защото най-много гняв в човека се набира от умрели мечти и неосъществени очаквания.
    Поздрав!

    пп
    "Светлинки лазят отРазени" - 2-ри ред, изял си една буква.
  • Не знам дали е в критериите за "есе", не разбирам от формата. Но съдържанието ми хареса много. Мозъкът чат пат отива в ъгъла - няма как да "ходи и да дриска" навсякъде, където му скимне Казах го образно, но наистина "Феноменално е как мозъкът, може да изтрие сърцето." Мечтите умират, когато се осъществят. Но най-хубавото е, че няма лимит за тях.
Предложения
: ??:??