Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне въпреки многобройните и елексирчета. Но все пак това съм аз едно проточено на вид момиче с почти жиравска височина и крака успешно имитиращи тези на чаплата. Понякога спя по повечко, а понякога направо си проспивам нещата...онези ценни неща,които минават покрай мен но аз или недовиждам или възневиждам...не знам въпрос на трактовка. Исках да стана журналист, но ме предупредиха, че ако не умея да хапя да не се захващам, а аз не умея...пазя си скъпоструващите зъбки като зеницата на окото ми,просто други не мога да си позволя. И ако захапя, те ще се озоват върху захапания, а аз ще фъфля горко, че не това съм имала предвид. Общо взето при мен перфектно се разминават нещата,както е казал селянина визирайки Бог...”Аз ли криво се молих,ти ли криво ме разбра?” И в контекста на този плосък размисъл установявам,че изглежда има голяма разлика, кой си и за какво се молиш. Аз всичките 35 год. се молех за любов,най-малкото поне да я зърна и до този момент все още не знам как изглежда. Понякога в момент на отчаяние протягам ръце към небесата крещейки неумолимо с молбата ...ако е възможно нали просто,защото имам нужда от помощ и тя не е счупен нокът или размазана спирала,та ако може да ми пратят някой смелчага на житейския ми път поне той да удари едно рамо. Тогава обикновено молбата ми бива одобрена. Няма и миг след това, когато на прага ми каца поредният мъжки персонаж и някой крясва от небето...И нека трагедията започне сега... Имате право на три жокера.
1. Никаква помощ от висш приятел, само от обикновен да може по-лесно да те подлуди с реплики от сорта „Да бъде ли, да не бъде ли” /е, мой бедни Шекспир, колко бихме били голословни без теб/
2. 50 на 50 или целиш най-слабохарактерния от цялото мъжко съсловие, или той те уцелва. /целта е все някой да бъде уцелен/
3. Помощ от публиката /съдба, провидение и т.н/ от тая помощ горчи най-много, винаги ще сбъркаш, а накрая ти казват... така е трябвало да бъде.
И играта започва до първо побъркване и наченки на сериозен косопад и задух,като страничните ефекти в любими мой лекарствени препарати.
Но докато има надежда има и мъка...абе много е префърцунена тази надежда още не мога да си уредя среща с нея. Ама пък и аз коя съм,че да ме приема и да слуша ругатните ми. Но мисълта ми,че пък за сметка на това,молитвите ми винаги са чути,с тази разлика,че преводача е голям зевзек. Ти му редиш думички от сърце, той превежда това, което Божественото му нашепва. От опит вече знам,че молитвите са опасна работа, могат да бъдат чути и перифразирани, а не цитирани. Вече не знам как да процедирам с Висшето си аз или с Аза си... няма комуникация и това си е, всеки прави нещата, както му харесват, а синхрон нулев. И като се замисля, ако поне една моя мисъл, желание или молитва са стигнали до най-главния може би дори и той не е могъл да схване, защо аз искам да съм мъж и да пилотирам самолет, но да ме третират като жена и някой друг може би мъж да ме обича и да се грижи за мене, но тъй като аз перфектно си се грижа за себе си, тогава би трябвало да се грижа също толкова успешно и за мъжа... Не само че Бог би се объркал, според мен би се побъркал и накрая ставаме двама побъркани. Затова за да няма грешка в нещата и думите да бъдат верни, директно се обръщам към единствения и божествения по чийто образ и подобие би трябвало да съм и аз.
И ще започна с нещо, което искам да кажа отдавна крещейки:
Абе вие там горе лудили сте?????
Какво толкова поисках,че Вселената ми пикира на главата?! Искам да имам силен мъж до себе си, който да ми е опората в живота и за когото да важи максимата... в болест и в здраве, в добро и зло, в богатство и бедност...докато смъртта ви раздели! Искам и родители, които да ме зачитат като личност, а не като случайно и налудничаво хрумване. Искам приятели на, които не само аз да им се притичвам на помощ,а и да получавам такава, просто за разнообразие!!! Искам душата ми да бъде това,което е а не видоизменена от някакви халостващи главата проблеми! Искам здраве,не болест,богатство не бедност, добро не лошо, защото всичко това обратното го видях и изживях.... пък нека после смъртта ни разделя, тя е само едно ново начало. Не ми остава нищо друго освен да очаквам отговор на молитвата си и да видя този път, какво съм си пожелала, попадайки в окото на бурята. Ало, преводача, айде стегни се малко де...
© Камелия Кацарска Всички права запазени