Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне въпреки многобройните и елексирчета. Но все пак това съм аз едно проточено на вид момиче с почти жиравска височина и крака успешно имитиращи тези на чаплата. Понякога спя по повечко, а понякога направо си проспивам нещата...онези ценни неща,които минават покрай мен но аз или недовиждам или възневиждам...не знам въпрос на трактовка. Исках да стана журналист, но ме предупредиха, че ако не умея да хапя да не се захващам, а аз не умея...пазя си скъпоструващите зъбки като зеницата на окото ми,просто други не мога да си позволя. И ако захапя, те ще се озоват върху захапания, а аз ще фъфля горко, че не това съм имала предвид. Общо взето при мен перфектно се разминават нещата,както е казал селянина ...