Миналото е, за да се забравя...
Стари спомени... вплетени в искрени мечти... таени копнежи прогарят заздравялата рана... и усмивка, и сълза, и вяра, и самота - потънали са в гъстата мъгла. Ето, изгасна и последният уличен фенер, пусто е... безмълвно... душата потъва в тишина. Нечий леден дъх те обгръща, студът сковава мислите, тъмнината се вкопчва в сърцето... Ох, защо просто не го изтръгне?... Толкова въпроси напират да изригнат, отговори няма... Да, така беше и преди, тази ледена прегръдка на нощта - до болка позната... Но не и този път, няма да го позволя... Силата ми бе отнета, вярата изпепелена бе до сива пепел, но стига вече! Има ли какво да ме крепи сега? Не знам, но няма да се предам отново, няма да си го простя... Нека потъне в прах, нека се заличи това, което бе преди. Все пак, миналото е, за да се забрави, нали?
© Хрис Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понякога боли, но всяка Болка ни прави по-силни и по-оценяващи Живота! С пожелание за Щастлива Нова Година!
-
Живота понякога е жесток.Самотата е частица от тази жестокост. Но винаги когато затваряме една врата се отваря нова, нали? Някой ден самотата ще е минало...
Все пак Честита нова година- дано намериш човека за ТЕБ. -
не можем да го забравим изцяло.някои неща трябва да се помнят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Как става това обаче...? Не винаги е толкова лесно...Дано ти успееш...