Миналото е, за да се забравя...
Стари спомени... вплетени в искрени мечти... таени копнежи прогарят заздравялата рана... и усмивка, и сълза, и вяра, и самота - потънали са в гъстата мъгла. Ето, изгасна и последният уличен фенер, пусто е... безмълвно... душата потъва в тишина. Нечий леден дъх те обгръща, студът сковава мислите, тъмнината се вкопчва в сърцето... Ох, защо просто не го изтръгне?... Толкова въпроси напират да изригнат, отговори няма... Да, така беше и преди, тази ледена прегръдка на нощта - до болка позната... Но не и този път, няма да го позволя... Силата ми бе отнета, вярата изпепелена бе до сива пепел, но стига вече! Има ли какво да ме крепи сега? Не знам, но няма да се предам отново, няма да си го простя... Нека потъне в прах, нека се заличи това, което бе преди. Все пак, миналото е, за да се забрави, нали?
© Хрис All rights reserved.
