Мистичното Нищо е единствената философска категория, към която пристъпваме плахо и безпомощно, придавайки й битийност чрез мисълта. Знаменитата фраза на Декарт:

"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,

ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а тогава неизбежно го превръщаме в Нещо.
        В един чудесно написан научно-фантастичен разказ, апаратурата на странстващ из вселената космически кораб внезапно престава да отчита информация. Настъпва голям смут у екипажа на кораба и неговия капитан. Дълго време те не разбират какво точно се е случило, а температурата вътре в кораба започва да нараства. Внезапно един от тях е осенен от предположението, че са на дрейф в самото Нищо. Първоначално отказват да му повярват, но постепенно осъзнават, че точно такава е реалността. Всички те са обречени и умират един след друг. Последен умира капитанът Ван дер Веен. Но преди смъртта си описва какво се е случило в бордовия дневник. След хиляди години разширяващата се вселена достига до заседналия в Нищото космически Летящ холандец и тогава истината за случилото се се разкрива окончателно.
         Днес физиците открито признават, че вакуума, с който си имаме работа, е илюзорен /наричат го също фалшив вакуум - термин, въведен за пръв път от физика Алън Гът - бащата на теорията за инфлационната вселена/. Но Стивън Хокинг отива по-далеч и описва възможен сценарий, базиращ се на верижна реакция, протичаща между масивни черни дупки, при която се образува своеобразно космическо мегацунами, измитащо подобно на метла цялата материя и оголвайки илюзорния вакуум до дъно - до пълното Нищо. Това разбира се би разбило на пух и прах твърдението на древногръцкия философ Аристотел, че:

"Природата не търпи празно пространство",

както и би ни отворило вратичка, рано или късно, да отидем на гости при самото Нищо.
          Древнокитайският мислител Лао Дзъ достига до прозрението, че:
 

"Всичко се поражда от битието. Битието се поражда от Небитието" /естествено под небитие той разбира самото Нищо/.
         

         Следва да се отбележи, че ако категорията Нищо съществува и като физическа реалност, то тя лежи изцяло извън времето, а следователно живее във вечно настояще. Древногръцкият философ Парменид се опитва да отхвърли тази категория, приемайки тезата, че основите на Битието живеят във вечно настояще. Но точно тук ние виждаме, как той пропуска елементарното заключение, че точно тези основи на Битието, може вече да не са Битие, а самото Нищо, защото всъщност именно То има цитираното от него свойство. Можем да оневиним частично Парменид с това, че в негово време не са знаели факта, че границата на редица от рационални числа може да бъде ирационално число.
          В своя епохален труд "За природата на нещата", един от най-великите мислители на всички времена - Тит Лукреций Кар, придава особена тежест на Празнотата, сред която бушуват вихрушки от атоми. Днес можем само да гадаем какво е разбирал философът под Празнота - истинският или илюзорният вакуум.
          Един от най-видните представители на западноевропейската философия и учител на Хегел - Шелинг, пита:

"Защо има битие, а не само нищо?"

Днес отговори на този въпрос от вида:

"Бог така е решил, защото е благ",

едва ли биха ни удовлетворили. И ученикът на този немски философ не прави особен прогрес в ареала на темата, констатирайки:

"Битието е толкова първично понятие, че е лишено от всякакво дълбоко съдържание".

Лаконичната категоричност на австрийския философ и създадел на ново виждане за етиката /след Барух Спиноза/ - Лудвиг Витгетщайн:


"За онова, за което не може да се говори, трябва да се мълчи",

също не допринася за задълбоченото разбиране по въпроса.

            Още древните индийски философи говорят за Шунята -  /на санскрит शून्यता/, което днес е преводимо като Празнота, Пустота, Нищо. Понятие от будизма /с многобройните му разклонения/, който прави сериозен опит да съедини това понятие с Дхармакая - обективната реалност, лежаща отвъд пределите на илюзорната, често наричана Мая.
            Индийските, както и арабските математици, впоследствие, обвързват целите числа с това понятие, тъй като първоначално приписват шунята /празнотата/ на числото 0. Трябва да вземем под внимание факта, че числото 0, в онези далечни времена е било твърде далеч като разбиране от съвременната си алгебрична трактовка на неутрален елемент, участващ в операцията събиране. Всъщност числото 0 в онези времена е било смислово по-близо до понятието празно множество, въведено доста по-късно в математиката. Именно празното множество играе ролята на математически символ за Шунята. Но що е празно множество /съвършено справедливо ще запитате вие/? Лаическият отговор гласи - множество без елементи. Такъв отговор, обаче, едва ли ще ви задоволи, защото не ви дава нагледна представа за това абстрактно понятие. Немислимо е и за най-големия гений да си представи множество без елементи. Нали именно чрез елементите му ние онагледяваме всяко множество. И тогава идва вторият шок - обявяват ви, че празното множество е подмножество на всяко едно множество. Вие мислено си представяте кога едно множество е подмножество на друго - когато неговите елементи са също и елементи на другото. Но как ще си представите, че едно множество без елементи е подмножество на произволно друго множество, та дори и на самото себе си. Това вече граничи с лудост. И тук на помощ идва йезуитщината. Обясняват ви, че ако допуснете, че празното множество не е подмножество на дадено множество - да речем на множеството на всички дванадесетгодишни деца, то това означава, че има елемент на празното множество, който не е дванадесетгодишно дете. Точно тук обясняващият с тържествен глас добавя - но нали празното множество по дефиниция няма елементи. Ето как стигнахме до противоречие. Следователно празното множество е подмножество на множеството състоящо се от всички дванадесетгодишни деца, както и на всяко друго множество въобще /на основание на идентичната логика/!
            Да приемем за момент тази йезуитска логика и да видим докъде ни води тя. Най-напред до факта, че празното множество е единствено. И наистина, ако имахме например две различни празни множества, то всяко едно щеше да е /по горедоказаното/ подмножество на другото. Следователно тези множества щяха съвпадат.
            И така стореното е сторено. Дяволското множество, наречено празно множество е вкарано като вълк в математическата кошара, така както финикийските парични знаци бяха вкарани за обръщение в обществото. Какво следва оттук нататък? Бих отговорил на този въпрос пределно просто: Следват чудеса!!! Първото чудо е един модел на целите неотрицателни числа, предложен от Фреге, Ръсел, Уайтхед и фон Нойман - все световно известни математици. Те казват, че следва да отъждествяваме числото 0 с празното множество. Числото 1 с множеството имащо елемента 0. Числото 2 с множеството имащо елемента 1. Числото 3 с множеството имащо елемента 2 и така нататък - до безкрайност. С една дума те въвеждат целите неотрицателни числа, полагайки в основите на тяхното здание празното множество.
            Този факт следва да ни разтревожи. Не означава ли такъв подход, че основите на цялата математика са в сериозна опасност? От философска гледна точка все още няма основание за бог знае какво безпокойство, щом древните будистки религии и философски школи се основават върху Шунята. Не е ли това, обаче, опит самата математика също да бъде превърната в религия? Въпросът е наистина сериозен. Математиците са реагирали на случващото се в математиката, след въвеждане на празното множество, с различна степен на разбиране, но до консенсус не се е стигнало. Това обстоятелство, в крайна сметка, наложило съществуването на обекта, наричан празно множество, да бъде постулирано чрез аксиома в небезизвестната аксиоматика на Цермело и Френкел, носеща предвид инициалите  на фамилните имена на двамата математици, наименованието - аксиоматиката ZF. Но и това не успокоило духовете. Един от най-великите логици на всички времена - австрийският математик Курт Гьодел не бил съгласен с аксиоматиката ZF, както и с предложеното нейно разширение ZFC, включващо крайно спорната аксиома за избора. Гьодел, както и някои други математици, формирали десидентска група, която заменила някои от аксиомите на ZFC с други, според тях - по-подходящи и адекватни на математическата реалност. По отношение на разбирането за основите на математиката настъпил своеобразен разкол. Своят принос към него дал и наскоро починалият на късна възраст световно известен математик Маклейн, един от бащите на Теория на категориите. Маклейн настоявал за преразглеждане на понятието празно множество и за неговото релативно въвеждане, а не чрез вътрешната му структура. Той указал, че ролята на основна дефиниция следва да играе фактът, че празното множество е подмножество на всяко друго множество. Да не се преопределя и пренатоварва това негово свойство с допълнителното изискване празното множество да е множество без елементи. При тази крайно комплицирана ситуация възникват възможности за нови още по-парадоксални интерпретации. Особено интересен е въпросът може ли Празнотата да бъде изтъкана, като една мъгла, от субчастица, която впоследствие, както симпатичното мастило, изчезва и не оставя следи за своето деяние. Да я наречем по тази причина Симпатичния бозон. А какво тогава ще представлява Антисимпатичният бозон. Той би следвало да има свойството да ни дава Всичко, дори в един-единствен миг. Нещо като дядо Коледа от микросвета! Все въпроси, над които си струва и следва да се замислим.