Идва вечерта.. започвам да мисля за изминалия ден... изпълнен със смях, шеги и закачки... Денят, чийто часове са изминали толкова бързо между кафетата и усмивките... И през този ден нямах времето, или по-точно не исках да мисля, за нещата, от които ме боли толкова много... Тези неща, които ме карат да се чувствам объркана, грешна, не на мястото си... Но ето, че идва вечерта, без да пита и ме заварва сама в стаята ми... Вратата както винаги е заключена, като че ли искам да закопая всичката тази болка между тези четири стени... Взимам меко одеяло, цигари и сядам на терасата... Седнала съм на земята, гърбът ми е опрян в стената и паля първата цигара... Гушнала съм завивката, която ме топли, въпреки че искам тази топлина да ми бъде предадена от някой друг... онзи, специалния...
Ето, че започвам да мисля за всичко това, което не върви в живота ми... Училището - слабите оценки, които не минават четворка... Освен че ме карат да се чувствам зле, разочароват хората, които най-много държат на ме ...