Моето миг в любовта
"Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута, нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край."
Павел до коринтяни 13:13
Вали сняг. Рядко явление тази зима. Вятърът явно разказва нещо смешно на брезата пред блока, защото клоните ù се превиват от щастие. А аз стоя в тъмнината на прозореца и гледам танца на снежинките. Големи − парцалести и малки − незабележими се лутат във всички посоки и все пак в синхрон, част от цялото. Често се опитвам да проследя някоя с поглед. Дали е репетирала изпълнението си с месеци, както балерините преди спектакъл? Дали всяко завъртане на бялата ù осанка е премерено или е просто импровизация? Има право само на един полет, за който се готви цял живот. А аз премигвам и вече съм я изгубила от поглед.
...