Моето миг в любовта

"Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута, нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита. Любовта не се радва на прегрешенията на другите, но се радва много на истината. Винаги е готова да прости, да се довери, да се надява и да понесе каквото и да било. Любовта няма край."

                                                                                      Павел до коринтяни 13:13

Вали сняг. Рядко явление тази зима. Вятърът явно разказва нещо смешно на брезата пред блока, защото клоните ù се превиват от щастие. А аз стоя в тъмнината на прозореца и гледам танца на снежинките. Големи − парцалести и малки − незабележими се лутат във всички посоки и все пак в синхрон, част от цялото. Често се опитвам да проследя някоя с поглед. Дали е репетирала изпълнението си с месеци, както балерините преди спектакъл? Дали всяко завъртане на бялата ù осанка е премерено или е просто импровизация? Има право само на един полет, за който се готви цял живот. А аз премигвам и вече съм я изгубила от поглед.

Моето “миг” в любовта много прилича на танца на снежинката. Животът ми е низ от кратки полети и във всеки от тях репетирам или импровизирам за мига любов. Странното е, че за малкото време, през което очите ми се затварят и отварят, се преплитат толкова много чувства и случки, достатъчни на една снежинка да каже, че е изживяла живота си пълноценно, преди да се стопи.

Увековечена под писалките на хиляди творци, причинила войни и убийства, вдъхнала нов живот на болни и слаби, любовта под всякаква форма явно е най-важният миг от полета на всички хора. Някои я намират в красивото момиче от съседния отдел, други в спорта или вярата си в Бог, трети в кариерата или дори в блокче шоколад със следобедното кафе. Тя владее света ни. Любовта  е много повече от баналните пеперудки и меченца със сърчица, тя надживява нормите, рамките, клишетата и догмите. Посланието на апостол Павел до коринтяните напълно описва измеренията на чувството. 'Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам - щом любов нямам, нищо не съм.' И все пак, пламъкът заслужава ли си свещта?

Иска ми се да кажа, че моето “миг” си е заслужавало всички свещи. И може би е така. Научи ме да се съобразявам с чуждите интереси, научи ме да се доверявам, да бъда търпелива, да давам, да копнея, да обичам. Понякога премигвам отново и отново или стискам силно клепачи, за да върна 30-те секунди танц в полета, но снежинката отдавна се е стопила. И ми остава само да се готвя или импровизирам за моето следващо миг в любовта.