Моето вдъхновение
1 мин за четене
Няма обяснение за чувството, което изпитвам към теб. Опитах се да открия, дори елементарно определение на чувствата ми, но така и не успях. Първото състезание, в което претърпях провал.
Няма сълзи, които могат да ме накарат да забравя теб. Които да изтрият мъката по миналото ми, които да ме вдъхновят да обичам света.
Няма анализ, който би ми помогнал в решаването на математическото уравнение, на моята любов. Знам само едно - равенството е пред мен и не желая да се лишавам от решаването му.
Няма мъка, която да е способна да те отнеме от мен, защото мога да постигна всичко, само докато усмивката ти огрява моето небе.
Няма празнота, която преди ме караше да се гневя. Няма ярост, с която да е изпълнено всяко едно мое машинално действие. Няма желание от моя страна, да завладявам чужди брегове, освен, ако не е споделено с теб.
Когато вдъхновяваш, замисляш ли се как управляваш света ми и как всяко едно твое докосване управлява света ми с невидимата нишка, свързваща моето сърце с твоето?
Сетивата ми управляват всяко действие, породено от чувствата ми към теб. Изпитвам желание да ти кажа толкова много неща, но когато застана пред теб имам нужда само да те прегръщам.
Няма как да опиша, но нещо в теб плени всичко, което някога съм представлявала. Отне дъха ми и роди отново любовта в гърдите ми. Няма как да опиша, дори разполагайки с толкова много думи в речника си - ти просто отнемаш въздуха ми.
Как отнемаш дъха ми, можеш ли да си представиш? Само една мисъл, за теб, за очите ти, за усмивката, за ръцете, за прегръдката, за целувката ти... всяка една представа за теб в мислите ми, отнема и последната глътка живот от тялото ми.
Начинът, по който изглеждаш, хипнотизира сетивата ми. Ореолът около теб вече е пленил тялото ми и го е превърнал в роб на желанието да бъде с теб.
Обичам те!
Няма сълзи, които могат да ме накарат да забравя теб. Които да изтрият мъката по миналото ми, които да ме вдъхновят да обичам света.
Няма анализ, който би ми помогнал в решаването на математическото уравнение, на моята любов. Знам само едно - равенството е пред мен и не желая да се лишавам от решаването му.
Няма мъка, която да е способна да те отнеме от мен, защото мога да постигна всичко, само докато усмивката ти огрява моето небе.
Няма празнота, която преди ме караше да се гневя. Няма ярост, с която да е изпълнено всяко едно мое машинално действие. Няма желание от моя страна, да завладявам чужди брегове, освен, ако не е споделено с теб.
Когато вдъхновяваш, замисляш ли се как управляваш света ми и как всяко едно твое докосване управлява света ми с невидимата нишка, свързваща моето сърце с твоето?
Сетивата ми управляват всяко действие, породено от чувствата ми към теб. Изпитвам желание да ти кажа толкова много неща, но когато застана пред теб имам нужда само да те прегръщам.
Няма как да опиша, но нещо в теб плени всичко, което някога съм представлявала. Отне дъха ми и роди отново любовта в гърдите ми. Няма как да опиша, дори разполагайки с толкова много думи в речника си - ти просто отнемаш въздуха ми.
Как отнемаш дъха ми, можеш ли да си представиш? Само една мисъл, за теб, за очите ти, за усмивката, за ръцете, за прегръдката, за целувката ти... всяка една представа за теб в мислите ми, отнема и последната глътка живот от тялото ми.
Начинът, по който изглеждаш, хипнотизира сетивата ми. Ореолът около теб вече е пленил тялото ми и го е превърнал в роб на желанието да бъде с теб.
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени
{}
