Любов ли е да мислиш неспирно за един човек - по цели дни и нощи, да го сънуваш, да мечтаеш за него, да си задаваш хиляди въпроси, като: ” Какво ли прави той сега; дали поне малко мисли за мен; дали изобщо се сеща, че съществувам? ; с кого ли е сега, къде ли се намира, какво ли прави? “ и още много други въпроси да нахлуват в ума и да парят, защото чакат отговори, макар и да знаят, че няма да ги получат?
Любов ли е да желаеш най-доброто за любимия? Да си готова
да му помогнеш със всичко, по всички възможни начини, да се радваш,когато разбереш, че помощта ти му е била от полза, да се опитваш да го развеселиш, щом видиш, че е тъжен, да направиш всичко възможно за да бъде щастлив. Защото, когато той е щастлив и ти си щастлива!
Любов ли е да трепваш всеки път, когато случайно се докоснете, да се изчервяваш всеки път, когато го видиш, или дори само когато говориш за него, да се радваш на всеки миг внимание, който той отделя за теб?
Ако всичко казано дотук е любов, то значи аз може би съм ВЛ ...