Можеш ли?
Можеш ли да кажеш на вълните да спрат да блъскат брега? Да забраниш на морето да се вълнува? Можеш ли да кажеш на бурята да утихне и да се скриеш от вятъра, който се спуска към теб?
Можеш ли да кажеш на едно сърце - престани?
Спри да обичаш? Да изгониш и забравиш едно сърце, обичащо съвсем доверчиво, простичко, по детски. Намерило усещане за живот и топлина от разгорял се огън пред вратата ти!
Можеш ли да кажеш на едно сърце - кротувай, не гледай, когато вижда и разпознава любовта, която минава над него и събира всички сили да направи своя лъвски скок и да се вкопчи в нея и да продължат полета си заедно?
Да, на това сърце, което успя и скочи и се хвана, но любовта беше прекалено силна и не беше за него, колкото и високо да бе скочило то! Сърце, което оживя, сякаш да направи последния си скок, за да падне от много високо и да загине отново.
Две разбити и ожулени в неравностойна битка ръце, ръце, останали без сила... и едно простреляно сърце с дълбока рана, с остри очертани ръб ...