6.05.2011 г., 1:13

Моментът...

3.2K 0 17

 Всичко ми напомня за теб, за аромата ти, който още е по дрехите ми... Спомените ми с теб още нахлуват в главата ми като буря, която сее разруха... Всяко нещо - дори и най-простото го свързвам с теб... Дори при най-малкия жест на някой непознат ти отново нахлуваш в главата ми със спомена, че това си го правил преди... С когото и да се опитам да те заменя, просто не става, винаги го сравнявам с теб, с това, че ти беше по-добър от него, с това, че теб обичам истински, а него не... Никой не може да те замени... Гледам влюбените по улицата, вкопчени един в друг и им се възхищавам... Чакам момента, в който отново ще се видим, дори да е за малко, пак ще съм в прегръдките ти, може да е за минута, но тази минута ще я помня вечно... И след това отново ще дойде времето да си тръгваш, ще си вземеш сбогом и аз отново ще гледам след теб и ще чакам момента, в който отново ще се върнеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Лефтерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...