Моментът...
Всичко ми напомня за теб, за аромата ти, който още е по дрехите ми... Спомените ми с теб още нахлуват в главата ми като буря, която сее разруха... Всяко нещо - дори и най-простото го свързвам с теб... Дори при най-малкия жест на някой непознат ти отново нахлуваш в главата ми със спомена, че това си го правил преди... С когото и да се опитам да те заменя, просто не става, винаги го сравнявам с теб, с това, че ти беше по-добър от него, с това, че теб обичам истински, а него не... Никой не може да те замени... Гледам влюбените по улицата, вкопчени един в друг и им се възхищавам... Чакам момента, в който отново ще се видим, дори да е за малко, пак ще съм в прегръдките ти, може да е за минута, но тази минута ще я помня вечно... И след това отново ще дойде времето да си тръгваш, ще си вземеш сбогом и аз отново ще гледам след теб и ще чакам момента, в който отново ще се върнеш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Лефтерова Все права защищены
