4 мин за четене
Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек е като свещ, която гори в тъмното и е призован да дава светлината си, за да запали повече сърца. Едно време да четеш и да знаеш е било задължително. Отминалите времена знаят колко е ценно да си образован и знаещ. В днешно време знаещият човек е потиснат, защото знае и засенчва незнаещите, ала незнаещите осъзнават безсилието на скромните си знания и стават агресивни към тези, които са се устремили към просветата. Незнанието е слабост, а простотията – грях. Вярвам, че невежеството един ден ще струва скъпо на носителите му, дори и те да не го осъзнават.
Стремежът на човека да се усъвършенства е Божествен. Той може да те доближи до Бога. Може да ти разкрие неща, които не за всеки са понятни. Зн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация