Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек е като свещ, която гори в тъмното и е призован да дава светлината си, за да запали повече сърца. Едно време да четеш и да знаеш е било задължително. Отминалите времена знаят колко е ценно да си образован и знаещ. В днешно време знаещият човек е потиснат, защото знае и засенчва незнаещите, ала незнаещите осъзнават безсилието на скромните си знания и стават агресивни към тези, които са се устремили към просветата. Незнанието е слабост, а простотията – грях. Вярвам, че невежеството един ден ще струва скъпо на носителите му, дори и те да не го осъзнават.
Стремежът на човека да се усъвършенства е Божествен. Той може да те доближи до Бога. Може да ти разкрие неща, които не за всеки са понятни. Зн ...