Звънецът би. Учителката едва успя да ни укроти, за да ни каже, че трябва да напишем есе на тема “Моята молитва”.
Вероятно тя смяташе, че това е много интересна тема, защото всеки човек иска нещо от живота си и има за какво да се помоли. Един би помолил за здраве, друг може би за щастие, любов, а защо не за пари и материални блага. Все неща, за които всеки мечтае и желае. Аз ли? Хм...
Аз стоя в моето легло, хванала червения си химикал, който обикновено ми дава муза, надвесила се над една тетрадка и се чудя от какво имам нужда, за да се помоля и да го получа. Май нещо се обърках. В предното изречение споменах думата “моля”. Мне, аз не съм от хората, които се молят! Ако ще ми се случи нещо или пък точно обратното, то ще е изцяло по моя вина и може би малка част от обстоятелствата. И нека все пак да помисля, ако трябваше да се (уф, пак тази гадна дума) моля, за какво бих го направила. Имам си страхотно семейство, любящи и загрижени родители, здрава съм, те също, имам приятели, на които да ...