Искам да съм музика. И искам да съм звуци. Искам да се изкачвам и да се разпръсвам в края на небето. Искам да намеря този край. Искам да съм въздухът през нотите. И да не ме докосват маловажните неща. Искам да съм изпълнена с истини. Искам умът ми да ражда трели. Искам да управлявам сърцето си и да му казвам точно каква история да ми разкаже. Да го командвам. А то не е част от мене вече. Не ме пита и отдавна не ми е подвластно. Искам да го заключа между струните, да го приклещя между клавишите. Да го блъсна зад петолинията. Да го надраскам на хартията. Ще се затворя в пианото и ще крещя музика. 
Искам да съм звуци. И да летя искам. И да се изкачвам. И да се губя, чиста като въздух. Мога ли...

Мога ли да бъда мелодията, с която се събуждаш. Мога ли да съм музиката, от която настръхваш? Искам ли да бъда нотката, която прелива петолинието? Мога ли да бъда звукът на сърцето ти? Не мога да заповядвам на моето, но искам да съм причината за силните удари на твоето. Иска ми се да блъскам по клавишите и да вадя най-нежните и същевременно най-изкривените звуци. Не искам нещо обикновено. Искам, мога, знам! Въздухът ще се изпълни с онази енергия, която всички искат, но малцина могат да разберат истински. "Въздухът да се реже с нож.” Музиката на сърцето е... Необятна. Тя е ти. Тя е...

Неразбрана. Кратка и ненаситна, обсипана с паузи, пълна с разногласия и дисонанси. Тече плавна: соната, истинска и смела, нахална и объркана, задушаваща и оживяваща, осветляваща и студена, гръмка. Наша. Пръстите ми се свличат леко по черните клавиши, докосват настръхналата повърхност на устните ти и усещам колебливите звуци на кожата ти. Ритъмът на пулса ми обгръща желанието ти. „Въздухът да се реже с нож...” Да навлиза в дробовете ми и да скрива несигурността на нотите ми. Тихи и хитри. Ще ти ги подаря всичките. Само ми дай музика. Дай ми звуци. Дай ми музика на сърцето, която е почти видима. От която ще искам да съм цвят. Ще искам да съм картина. Ще искам да танцувам по ръба на венчелистчетата на цветята. Ще искам да съм всички линии на дъгата. Ще искам да изригвам с идването на светлината и да посивявам в мрака. Ще искам да избухвам грандиозно и да не оставям нищо скучно. Ще искам да съм хоризонтът. Ще искам да се спускам по поляни, пустини,  гори и реки. Ще искам да управлявам изгрева и да управлявам какво точно ще ми покаже Ще искам да е в моята власт.

Ала тя не ме вижда дори. Трябва да я събера в пигмента на върха на четката. Да я отрежа и прибера в тубата, където ще знам, че е само за мен. Но какъв ще е тогава смисълът?

Знам, че  мога да напълня с цвят живота ти, ако ти  искаш, но мога и много повече. Мога да нарисувам вътрешната страна на клепачите ти с моя образ. Мога да отпечатам очите си върху всичко, което погледнеш. Както мога да изпълня всичко със светлина, така мога и да я изпия и да пусна мрак. Мога да дам цвят на кожата по тялото ти. Мога да нарисувам бъдещето ти в облаците... Само да поискаш... Музика...