30.07.2020 г., 11:36

Мълчание – гарант за вътрешна промяна

2.4K 2 2

 

  Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, които те провокират към съвсем различни действия, променено отношение към всичко скъпо и важно за теб и усещания, които никога не си подозирал, че може да изпитваш... Мълчанието е гарант, че започва промяна отвътре. Труден път – пътуване към себе си... Всичките ти съмнения, страхове и всякакви превъплъщения се блъскат в стената „Мълчание”. Вътрешната ти вселена се взривява и достигаш онази точка на необратимост, която те прави друг... за някого...

 

                                                                  © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Иглички от тишината

Иглички от тишината
10,00 лв.
2.3K 2

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойчо. Провокира ме много лично преживяване, но се опитах да обобщя и мисля, че разсъжденията ми могат да се приложат за всякакви „мълчаливи отношения” между партньори – професионални, любовни, приятелски...
  • Много стойности се преосмислят в мълчанието.
    Знаем,че има монаси, които приемат обет за мълчание до живот.
    Поздравления, Павлина!

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...