На една ръка разстояние

Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го можем.Чудя се, ако го извикаме тоя интелект да пие една вечер в едно врачанско село, колко акъл ще му остане. Алгоритъма ще му се пренапише. Те това правят. Пренаписват ни алгоритъма. И падаме един по един. Под масата. Ихуу. Дай едно хоро. Кой ще ме поправя мене? Дай да видим как ще стане. Изкуствен интелект. Не умря ли от скука тоя. Аз ако бях на негово място и трябва да изчитам всичко що човеците пишат, до сега да съм се обесила на веригата си от нули и единици. Ако е това де. Аз от къде да знам. Да не съм изкуствен интелект. Ама и той – грозен като всичко изкуствено. Спояван е със силикон завалията. Не знам що реших, че е в мъжки род. Сигурно е от автокоректора. Айде остани си със здраве.

И с всичкия си.