satine
59 резултата
Магнолията разцъфна....
в неочакваност.
Чудиш се коя съм -
аз съм сняг през април.
Едва докоснала въздуха, ...
  83 
Ахил и Хектор са във битка предрешена
и как я мразя тая роля –
морален победител.
Кой печели когато губи?
Този свят е материален. ...
  80 
Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...
  79 
Не идваш във съня ми
като неканен гостенин,
не сядаш тихо
и не ме поглеждаш.
Не обичаш да се взираш в тъмното, ...
  74 
Шуми ми в ушите-
стириопора на всички мисли.
Без надежда,
но и без достатъчно отчаяние,
Заклещена съм в ада- ...
  114 
В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат, ...
  95 
Минават пътници,
безнадеждно изкормени от близост,
а аз лежерно се забавлявам.
Пиша поезия без да внимавам.
Един си тръгва, друг се връща. ...
  61 
В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените. ...
  101 
Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
  105 
Под цъфналите вишни минава котка.
Черна. Търси светлата си страна.
Поляга в тревата - готова за възхищение.
Приела е себе си, без угризения.
Цъфти с пролетта и минава през времето. ...
  133 
Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение. ...
  175 
В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките. ...
  112 
Възможно ли е невъзможното?
Там - над облаците
и тук- на земята.
Възможна ли е мечтата,
въплътена в образ ...
  169 
Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове - ...
  156 
Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...
  188 
Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...
  204 
Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...
  210 
На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...
  191 
Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...
  297 
Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...
  207 
Нека е забравено името ти, нека.
Да изчезне навека.
Не ме боли.
Не те обичах.
Не те помня. ...
  262 
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
  250 
Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...
  185 
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...
  448 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  746 
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
  666 
В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...
  567 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  812 
Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво. ...
  891 
Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...
  798 
Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...
  695 
Когато гледам към синьото в очите ти,
на другия край на света някой се влюбва.
Днес съм малко момиченце.
И тичам след теб.
Защото си голям и силен. ...
  833 
Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...
  997 
Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...
  916 
Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...
  811 
Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...
  1882 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  827 
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
  821 
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...
  865 
Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...
  762 
Предложения
: ??:??