Ти си моят пристан...
дори и само в мислите си да те имам.
Знам, че съществуваш...
и всеки път се пресягам на пръсти...
да те докосна...
усмихната, че те има.
Ти ме спасяваш...
от лошото в моя ден,
от тъгата в тъмнината
и от самотата в среднощната тишина,
макар и само в съня ми.
Изгубихме се... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация