Ти си моят пристан...

дори и само в мислите си да те имам.

Знам, че съществуваш...

и всеки път се пресягам на пръсти...

да те докосна...

усмихната, че те има.

Ти ме спасяваш...

от лошото в моя ден,

от тъгата в тъмнината

и от самотата в среднощната тишина,

макар и само в съня ми.

Изгубихме се...

на инат...

и вече толкова време живея "на пауза"

... в празни дни...

защото вече знам какво е да съм те имала...

и усещам какво е да те нямам...

но

... повярвай ми -

следващия път, когато те имам,

ще живея истински, а не на инат.