Ти си моят пристан...
дори и само в мислите си да те имам.
Знам, че съществуваш...
и всеки път се пресягам на пръсти...
да те докосна...
усмихната, че те има.
Ти ме спасяваш...
от лошото в моя ден,
от тъгата в тъмнината
и от самотата в среднощната тишина,
макар и само в съня ми.
Изгубихме се...
на инат...
и вече толкова време живея "на пауза"
... в празни дни...
защото вече знам какво е да съм те имала...
и усещам какво е да те нямам...
но
... повярвай ми -
следващия път, когато те имам,
ще живея истински, а не на инат.
© Наташа Todos los derechos reservados