23.02.2007 г., 14:41

На ръба

1.5K 0 4
1 мин за четене

Когато си на косъм да загубиш нещо, разбираш колко ти е скъпо и нужно. " Ще дам всичко от себе си, но аз харесвам живота си на онова място, с онези хора. Тепърва всичко предстои. Нямам намерение да се отказвам. Ще защитавам интересите и желанията си, независимо от жертвите и цената, които трябва да платя. Трябваше на бъда на ръба! Да усетя падението, провала. Да разбера, че от нищо не съм застрахована." Всичко може да се случи. Когато си на ръба, оценяваш това, което имаш и разбираш какво искаш. А не може ли да оценяваме това, без да се налага да стигаме до крайности? Не може ли потенциално да си го представяме? Не! Защото ние вярваме само на реалността, но не обичаме да живеем в нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво,оздравително е да отидеш на ръба,поне за миг,поне да знаеш за какво става дума.
  • Съгласна съм с теб, че оценяваме това,което имаме едва щом го загубим.Наистина има хора,които живеят на ръба,защото така усещат,че са живи.Не съм съгласна само с едно: "Защото ние вярваме само на реалността,
    но не обичаме да живеем в нея.".Ако вярваме в нещо ще изпитваме топли чувства към него,а малко хора вярват в реалността и малко я обичат. Смятам,че си се справил добре.
  • Не, Красимир, Просто живея. Странно ли ти изглежда?
  • Дам,нещата трябва де се приживеят лично,а не да си ги представяме по коментарите на околните.
    П.С.Нали не се друсаш

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...