Когато си на косъм да загубиш нещо,
разбираш колко ти е скъпо и нужно.
" Ще дам всичко от себе си,
но аз харесвам живота си на онова място,
с онези хора. Тепърва всичко предстои.
Нямам намерение да се отказвам.
Ще защитавам интересите и желанията си,
независимо от жертвите и цената, които
трябва да платя. Трябваше на бъда на ръба!
Да усетя падението, провала.
Да разбера, че от нищо не съм застрахована."
Всичко може да се случи.
Когато си на ръба, оценяваш това, което имаш
и разбираш какво искаш.
А не може ли да оценяваме това, без да се
налага да стигаме до крайности?
Не може ли потенциално да си го представяме?
Не! Защото ние вярваме само на реалността,
но не обичаме да живеем в нея.
