Откъде започва всичко?
От самото раждане. От първата глътка въздух.
Никой не се ражда лош. Нито убиец, насилник, крадец, измамник... В началото всички започваме на чисто - голи, без никакъв опит и страх, който го съпътства. Не сме научени да мразим и завиждаме, нито да обичаме. Не можем нищо. Единствено сме способни да наблюдаваме какво се случва около нас. Също можем да почувстваме чрез реакцията на околните ( мама и татко ) дали това което се случва е правилно или не; дали е хубаво или лошо.
Смятам, че всичко, което човек представлява, се корени именно в тези първи дни, месеци, години. Когато едва ли разбираме какво се случва. Поне не съзнателно. Но подсъзнанието... То запаметява всичко! Всяка усмивка, поглед или действие и ги пази дълбоко вътре в нас. Като стереотип, като нещо непременно правилно. Все едно копираме външната среда във вътрешната.
Например моята две годишна сестра : съзнанието и копира всяко действие - видяла е, че мама, когато изпусне нещо на земята, навеждайки се казва "опа" и после го прави; или пък, когато всички се смеем заедно, тя, без да разбира причината, също избухва в смях. По същия принцип (мисля) копира и подсъзнанието.
© Силвия Йорданова Всички права запазени
Ти го гледаш от високо и му се смееш, а то те гледа изотдолу и ти кроиш шапка... Знам, аз! Имам ги три.