19.08.2011 г., 12:00 ч.

Надежда 

  Есета
1933 0 0
1 мин за четене

Надежда

 

Над еж да – над ежбите да бъде!

 

Като се осеняваме на надеждата, забравяме за ежбите и искаме да бъде мир в отношенията и да се случват предвидими събития. Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.

Да превъзмотнем колебанието и да се отдадем в ръцете на благотворната съдба за нашето бъдеще.

 Да си пожелаем и да се отпуснем в положителните си мисли, с които сътворяваме следващите събития.

Да кажем да! Да очакваме най-доброто!

Да си дадем времето и мига сега и да ги изживеем като най- хубавите.

Да забравим за лошите спомени и събития и да почакаме с търпение бъдещите с увереността, че ще ни се поднесат подаръци, за които сме работили и сме мечтали.

Имаме себе си, имаме и близки и сме свързвани със сърцето и душите си, тръпнем от мисли за това какво ще се случи и пропускаме да се насладим на всичко, което ни обгражда. Но мислим за после и се вълнуваме много.

Молим се, колебаем се, правим всичко и се подготвяме за новото с надежда, която ни дава опора в несигурността и трудните моменти.

Потапяме се в море от предположения и очакваме да се сбъднат само хубавите.

 Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.

Отдаваме се на вътрешната си мъдрост, която ни нашепва, че всичко е наред и ще бъде!

Надеждата ни е да премахнем ада от несигурността ни.

Надежда е нашата любов да е разбираема за близките ни.

С надежда се обръщаме към тялото си и си пожелаваме  здраве.

Надежда - да имаме насита за храна, обич и разбирателство.

Надежда за успешна реализация на уменията ни.

Надежда, за да ни има!

© ВИКТОРИЯ Бобева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??