Aug 19, 2011, 12:00 PM

Надежда

  Essays
2.2K 0 0
1 min reading

Надежда

 

Над еж да – над ежбите да бъде!

 

Като се осеняваме на надеждата, забравяме за ежбите и искаме да бъде мир в отношенията и да се случват предвидими събития. Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.

Да превъзмотнем колебанието и да се отдадем в ръцете на благотворната съдба за нашето бъдеще.

 Да си пожелаем и да се отпуснем в положителните си мисли, с които сътворяваме следващите събития.

Да кажем да! Да очакваме най-доброто!

Да си дадем времето и мига сега и да ги изживеем като най- хубавите.

Да забравим за лошите спомени и събития и да почакаме с търпение бъдещите с увереността, че ще ни се поднесат подаръци, за които сме работили и сме мечтали.

Имаме себе си, имаме и близки и сме свързвани със сърцето и душите си, тръпнем от мисли за това какво ще се случи и пропускаме да се насладим на всичко, което ни обгражда. Но мислим за после и се вълнуваме много.

Молим се, колебаем се, правим всичко и се подготвяме за новото с надежда, която ни дава опора в несигурността и трудните моменти.

Потапяме се в море от предположения и очакваме да се сбъднат само хубавите.

 Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.

Отдаваме се на вътрешната си мъдрост, която ни нашепва, че всичко е наред и ще бъде!

Надеждата ни е да премахнем ада от несигурността ни.

Надежда е нашата любов да е разбираема за близките ни.

С надежда се обръщаме към тялото си и си пожелаваме  здраве.

Надежда - да имаме насита за храна, обич и разбирателство.

Надежда за успешна реализация на уменията ни.

Надежда, за да ни има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВИКТОРИЯ Бобева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...