29.04.2020 г., 12:51 ч.

Надеждата още е жива 

  Есета » Социални
364 5 29
5 мин за четене

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласен съм с някои от коментарите, че всички сме несъвършени. И като такива и поезията ни е несъвършена. Страстите са живи в нас и неминуемо се отобразяват в творчеството ни. На моменти съм се изкушавал и аз да напиша нещо еротично... но, това не е моето ''амплоа''. Така, че на кой, каквото му на сърце - това и на перце.
  • Ивелин, Георги, Завет, момчета, щом ви има, всичко е наред! Благодаря ви, че се отбихте тук!
  • Е, аз не ''мачкам чаршафи'' в ''Откровения'' и какво от, това!? Погледни ми ''рейтинга''. Всъщност не ми пука! За туй пиша когато и, каквото си искам. Изтрил съм над 300 и по - вече мой произведения и пак не ми пука. Не пиша ''вкусотиики'' с цел похвали и слава. Обаче, който иска да се бие на бързея ще - не ще трябва да се ''влее в потока''. Щом вървиш в друга посока си ''аут''. Всеки си избира, къде да бъде. Такъв е вкусът на времето. На всяко място и ниво в обществото е така.
  • Хубаво!
  • Още помня онези инкубатори на псевдо култура от червеното ни минало, наричани "домове на културните дейци". Помня и интелектуалните карикатури, които благоденстваха в тях, за сметка на низвергнатите творци, покрай каквито имах щастието да израстна ... От тези хора научих, че изкуството е като благородството, защото задължава твореца да служи за пример с името, поведението и творбите си ... Нормално е и тук като в онези "домове" човек да се оригва на лицемерие и псевдо култура ... Какви сме ние, за да поставяме анонимно "оценки" - мишоците от хамбара ли?! Редно е за творбите да се дават гласове(не оценки), зад които стоят конкретни имена и лични авторитети! Мръдни се да видя, кой стои за гърба ти, за да разбера колко струваш! Само принизения духом творец е способен да хвърли плода си на мишките ... Дни след регистрацията ми тук си закупих абонамент, за да мога да спра гласуването за творбите си, а скоро след това се отказах и да публикувам от себеуважение.
    Благодаря ти, Гюлсер! )))
  • Аз обичам да посещавам и стриптийз клубовете, да си го призная, че така се чувствам кофти, като пред психиатъра си, когато крия нещо, пък той ме гледа и мълчи 😋
    А сега сериозно. Мнението ми се припокрива толкова с това на Ирен, та сякаш аз съм го казал.
    Хубава трибуна се получи тук за изповеди, нравоучение, проповеди, пък даже и за разпъване на кръст.
    С интерес ще следя шоуто, ще ръкопляскам, а ако има повод, може и да се включа пак - демокрация!...
    Засега толкова и усмивка 😊
  • Късно е, чедо! Това "навън", отдавна не е моето. Искаш, не искаш, ще ме търпите.
  • Пръсни се.
    Добре пишеш, но твоето си е чист екзистенциализъм. Трябва да се отвориш навън. Ето ти критика. Направих те щастлива.
  • Хвърляш ни в "дълбоки води". Без пояс, без лодка, без спасители. За другите не знам. Когато пиша е като раждане, като катарзис, или ще се "излее", или ще се пръсна.Това е. Дума, нота, лице, сън, чувство...Каквото и да е..."Обрисувам" го с думи и ми олеква. Пиша стихове, защото...Ами не знам. За мен то е като дишането. Ако докосна някого -щастлива съм. Ако получа критика - още повече.
  • Точно тук, такава дейност не виждам, но се чувствам облагороден понякога, когато срещна автори, които ме вдъхновяват. Много от тях не публикуват вече, но са в сърцето ми.
  • Какво е изкуството ли, Сенд! Дейност, свързана със създаване на творчески продукт, който облагородява човешките инстинки и въздига човешкия дух към измеренията на божественото. Това е лично моето определение за изкуство.
  • Сенд, дали е с претенции или без няма особенно към това дали е или не е изкуство. хаха
  • Да, така е. Личното творчество, без претенции, не е произведение на изкуството, за съжаление. То е само едно упражнение. “Творчество” му е лепнато, само за благозвучие. Е, такъв е животът. Ще търсим из другите сайтове. Но и личното творчество, с огромни претенции, пак не е изкуство. И така, стигнахме до въпроса, какво е изкуство? Но сайтът тогава, би трябвало да се нарича, “Сайт за отмора, забава и закачки”, според мен
  • Ирен, много си права. Благодаря ти! Благодаря на всички коментирали! Всички сте ми много симпатични! Благодаря за този пищен парад на С/свободата на С/словото. Всъщност, чувствам се удовлетворена от сдържания тон и проявената толерантност към моето другомислие. Но…май се случи нещо съвсем неочаквано и за мен самата. Без да съм цитирала автори и произведения, усетих моменти на припознаване в някои от коментарите.
    Да, един Национален сайт за художествена литература може да изпълнява и ролята на психотерапевтичен или увеселителен център, предлагащ пикантни забавления. В това няма нищо неприемливо. Така е, едни обичат да посещават чалготеки, други пиано барове.
    Покланям се дълбоко на всички онези автори, чиито произведения ще прочитам и ще коментирам в бъдеще. Щастлива съм, че ги има! Благодаря ви!
  • Дали е добре човек да може да чете качествена литература в сайта? Да, разбира се. Само че може би не е това сайта. Ако местото е такова, че редактор да подбира какво да публикува нивото на четиво ще е различно. И такива места в нета има. Това обаче е сайт за лично творчество без претенции, че всичко публикувано в него е на добро ниво. Лично творчество няма знак за равенство с произведение на изкуството или шедьовър. Ако след време се окаже че 10% от публикуваните творби тук е са оставили следа в българската литература на 21 век то ще може да се похвалим с висока успеваемост. Тук има място за всички и всичко. Това е едно приказно място за всеки, който е решил да сподели с непознати творчеството си. "Изкривяването" се получава не от публикуването, а от неадекватното хвалене и коментиране.
  • Не съм съвсем безразличен към този сайт, защото тук намерих много вълнуващи моменти, усмивки, приятелство и любов. Но неволно сравнявам преди и сега. Разликата е огромна. Едни и същи, хвалят едни и същи, и си вярват, че са невероятни. Отворете се малко, бре хора! Излезте от кръжоците и черупките си! За какво ви е този фалшив имидж?! Има добри автори, подминавани като телеграфни стълбове, само защото не са от “вашите”. Какво е това състезаване?! Изкуството не е спорт! Ако ви дреме за изкуството, въобще.
    Да, няма духовност, да, любовта е сведена до елементарното клатене, да, животът е гаден и мръсен! Дрога, далавери и убийства. Направете го по-добър, щом можете! Създайте подходяща среда. Не ви се занимава и не искате да се напъвате. Е, това вече е друг въпрос. Изборът си е ваш. Но какъв е смисълът да творите? Егото? Само, заради това ли?
    Не, неразсънено, окото е сляпо, Гюлсер.
  • Всеки решава сам за себе си къде и какво да пише, как да го напише и т.н...., стига да е по правилата на сайта и в добрия тон рабира се. Никой на никого не може да заповядва как да пише, а на който не му харесва има начини - просто подминаваш и готово... Ама чак пък цяло есе........?????????????
    Есе, което според мен цели привличане на вниманието, отклкото по-скоро някаква тема за размисъл. Да - излишни писаници.
  • Сенд (Георги Стоянов) - авторът си е направил по своя преценка и възприятия дисекцията, и доста добре. Това е нейното виждане,
    Ти си прав за себе си. Развивай се! Успех!
    Всеки ползва сайта както сам е избрал.
    Пространството е общо, не е ничие, "лично" и т.н., за да се чувства от някого засегнат и неудовлетворен. "Ако някой те дразни, причината е в теб" - важи за такива места.
  • Добро, лошо. Ами , ако вземем едни петдесет нюанса и един Буковски....
    Едното е с претенции за стилна еротика, но е жалко изпълнение. Бели конци и пълна творческа импотентност.
    Да не описвам другият пример. Просто, ясно, стилно, въздействащо...
    Стиховете на Буковски, перфектни.
    Не знам дали са удачни примери, но....има много подобни.
  • “Излишни писаници”, може да се лепне на всеки, дори и на palenka. Кой определя, кое е стойностно? Той! Негово Величество интелигентният читател, дето никакъв го няма. Освен това, всеки уважаващ себе си творец, се стреми към съвършенство. Това е естествена вътрешна потребност. Е, ако цял живот стоиш на начално ниво и нямаш развитие, няма лошо, такива са ти възможностите, но поне не давай акъл и не прави оценки. Говоря по принцип, а не за palenka. Чел съм прекрасни неща в “Откровения”. Преди десетина години. А сега... само се вижте! Не можете да водите елементарен и смислен диалог, веднага се преминава на ежня. Но, може би, хората не са виновни. Времената са такива. Потребителско поколение и липса на идеали. Каквото посееш, това ще пожънеш. “Учи, маме, за да не работиш!” и гледай да вземеш “вишо”. И се навъдиха хора с дипломи, с голямо самочувствие и ограничени възможности.
  • Поздравявам те за ничина, по който си изразила позицията си.
    Но не смятам, че писателите имат възпитателна функция и трябва задължително да дадат някакво послание, насока, които да са полезни за читателя. Според мен творбата не се оценява като добра или лоша само по темата ѝ, а по начина, по който е написана и въздействието, което има върху читателя.
    Интересно ми беше.
  • Дали ако Яворов и П.Пенев бяха наясно с личното си битие, щяха да оставят такива творби!
    Дисекция на сайта - кому е нужна? Изборът да си тука е личен. Недоволството на един може да е удовлетворение или наслада за друг.
    И защо да не си ги излива? Изразните средства и начинът го определят като автор, нали?
    Всеки по някаква своя необходимост е тука. Обобщенията не определят цялото. Множествата са в математиката.
    Излишни писаници...
  • Ами явно този сайт тогава е по-скоро говорилник и място за самоизтъкване. Може пък да е и лексикон - всеки да си изпее болежките.
    Кой определя кое е стойностно и за кое трябва да се пише?
  • Точно, точно!
    Но всичко зависи от публиката. Ако заведеш футболните фенове на балет, едва ли ще оценят представлението. Така че, има ли духовни личности в “Откровения” и успяват ли да създадат нещо значимо, е доста усмихващ въпрос, защото те не се стремят към това. Търсят си внимание, социални контакти, избиват комплекси и се чувстват добре в групичките си. Ако се появи нещо уникално и наистина добро, съвсем съзнателно го отбягват, защото си пазят пространството и статуквото. Освен това, натрапчивото състезаване за сърца, звездички, количество коментари и посещения, превърнато в смисъл и цел, сваля много нивото. Що се отнася до интелигентните читатели, много се съмнявам, че тук ги има.Тук има само автори. Това е положението.
  • Предварително искам да се извиня, Гюлсер, но няма как да пропусна останалите коментари:
    Въобще не става дума за секса, нито за цитатите в горното есе. Не става дума и за егото на твореца. Не става дума и за това кой има, и кой - не право да се изразява.
    В есето се говори за естетическата мярка в литературата, както и за възпитателната и роля. Добрата литература ти дава свобода, и прави теб самия по-добър. Лошата ти продава заместител на добрата. Има си читатели за всяка една, винаги е било така. Какво иска читателят, не смея да твърдя, че зная. Творецът обаче, никога не трябва да лъже. Лъжата винаги се усеща от читателите, а те не забравят лесно.
  • Хленчене, страдание, бунт или болезнена ерекция...Според мен писането не би трябвало да е обвързано с непременни светлоотразителни послания към читателите, нито да чертае общия им път към благоденствие. Когато нещо излиза отвътре навън, няма значение в каква форма и консистенция се е изляло. Важното е да удари. Да погали, да разплаче, да посее съмнения и да раздвижи кръвта.
    Не вилите и мотелските стаи са гафът в литературата, а литература, изсмукана от пръстите. Читателят е като жената. Иска да бъде лъган красиво.
    Интересна тема.
  • Прекрасно се изразяваш, Гюлсер!
    Искам да добавя още: добрата литература може, и трябва и да вдъхновява, и да посочва пътища, но без да ги налага. Тя затова е добра, а за лошата може да се пише много...Свободната душа има нужда от взаимност, и от съпричастност, да знае, че има и други души като нея. За цитата от Мандела съм съгласен, той с живота си доказа, че светлината може да бъде показана на хората.
  • Първо, ще си кажа нещо, което съм казвал много пъти, защото го вярвам. Не обичам, когато някой отправя послания и си служи с цитати на велики личности. Сякаш няма достатъчно вяра в себе си, а и имам по-дълбоки изводи, които ще спестя, за да не бъдат възприети неправилно.
    Сексът продава и сексът винаги е бил в центъра на живота и творчеството на човека. Да не давам примери.
    За Любовта е ясно - без нея, просто не сме хора.
    А доколко колко е стойността на публикациите на подобни места - тук все пак има право да публикува всеки! От лаика, до графомана, та чак до (дай Боже) и някой бъдещ класик. Ако на някого не харесва повсеместното четене, има два лесни пътя - подбира и чете само подходящи за своето светоусещане автори, или се насочва, примерно, към класиката - там нещата поне са ясни.
    И спирам до тук. Интересна и провокираща творба.
    Поздравявам те.
  • Много ми беше интересно да прочета. Лично аз публикувам тук от доста време и участвам в "социалния живот" на сайта Откровения. Рядко и в други сайтове, защото нямам толкова време, все пак.
    Колкото и невъзвишено да ти звучи, Гюлсер, съвсем възвишено ще е да си признаем голата истина, че сексът и любовта ръководят човешкия живот, в много голяма степен. Не виждам нищо отблъскващо да се пише за секс, нито пък за изневяра или за "мачкане на чаршафите". Толкова е човешко. И толкова невъзвишено е, но ето - човешката природа е немоногамна. Аз не се възмущавам от темата. Пресъздавала съм я многократно. Не е толкова важно за какво се пише, а да се напише така, че да вълнува! И да е искрено. Аз имам вяра в читателя и неговата интелигентност.
    А любовта, дори и загубена, дори и изтъгувана, дори и да не е плътска... Какво по-възвишено, за което да се пише?!
    Иначе, според мен има доста социална и филосовка поезия и проза тук.
    Накара ме да се замисля, което е хубаво!
Предложения
: ??:??