Всеки човек изгражда сам свой свят, а той е пълен с приятели, близки и любими хора. Човек определя сам как да живее, ние хората сме колкото беззащитни, така и чудовища. Да, човек е мяра за всички неща... но не винаги тази мяра е правилната...
   Би могло да се каже, че е мяра във всеки свой избор. Ние хората не избираме единствено кога, къде и как да се родим, не избираме също така семейството си, но по нататък в живота избираме компанията си, средата, приятелите. И тук за мен по-важното между всеки избор, който правим да се говори не в мн.число "ние", а в ед.число "Аз".
   Не можеш да се пречупваш, да потъпкваш принципите си заради това "ние". Човекът за мен трябва да постигне един баланс, да остане себе си до последно, но и да прави компромиси, защото без отстъпване няма разбиране.
Поставяйки, на една везна човека и животното, аз откривам само една разлика - изкуството да обичаме и да бъдем обичани... душата, чувствата на една крачка от тях сме, защото и ние също като тях се борим за територии, ние също се борим да преживеем, отглеждаме деца, а те малки, и рано или късно, децата напускат своите родители. Разумно същество? Едва ли?! В света, в който живеем несъмнено ние хората сме мяра за добро и зло, щастие и болка. Аз избирам, дали да нараня или да подам ръка и да направя някого щастлив, аз и ти, всеки ден избираме, правим избор къде, защо и как да отидем, дори избираме какво да четем, ние сме мяра за самите себе си, затова което правим, сами се изкачваме до върха и сами падаме без чужда помощ. "Каквото сами си направим, друг не може."
    Всеки е против войните, против невинните жертви, които дава всяко желание за власт. Ами тогава, щом човек е мяра за всичко, защо просто не престанат тези жестокости? Войната днес може да не е за територии, но е за пари. Още по-страшно - защото парите не прощават, както и любовта. :D Tе не прощават нито на млад, нито на стар... те унищожават хубавото у нас. ,,Купуваме си хубави дрехи, хубави къщи, коли, но да си купим "добро" здраве или усмивка... е, няма как да стане? Парите са част от нашия живот - да така е няма спор.
    Но не бива да позволяваме да станат наше хоби, да тъпчем всичко и всеки заради "хартийките", Алеко го е казал: "Чаркове на машини, които са забравили да чувстват, споделят и обичат." Можеш да си купиш жена, но не страст и любов, в очите на любимото същество, къща, но не и дом, книга, но не и знания. Да, така е, хората винаги правят своя избор - независимо дали казват - да или не. Избираш дори в избора да не го правиш. И пак е избор това някой да избира вместо теб, нали? "Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем... и все пак го правим, и все пак го правим." Човек може да бъде опасен дори за самия себе си... Сам наранява душата си, любимите хора и сам си отива от живота. Накрая оставаме все сами... Мярата, това сме ние, ние сме орисници на своята съдба. И най-страшното е не това, че правим грешки, а че ги повтаряме!