Всеки човек изгражда сам свой свят, а той е пълен с приятели, близки и любими хора. Човек определя сам как да живее, ние хората сме колкото беззащитни, така и чудовища. Да, човек е мяра за всички неща... но не винаги тази мяра е правилната...
Би могло да се каже, че е мяра във всеки свой избор. Ние хората не избираме единствено кога, къде и как да се родим, не избираме също така семейството си, но по нататък в живота избираме компанията си, средата, приятелите. И тук за мен по-важното между всеки избор, който правим да се говори не в мн.число "ние", а в ед.число "Аз".
Не можеш да се пречупваш, да потъпкваш принципите си заради това "ние". Човекът за мен трябва да постигне един баланс, да остане себе си до последно, но и да прави компромиси, защото без отстъпване няма разбиране.
Поставяйки, на една везна човека и животното, аз откривам само една разлика - изкуството да обичаме и да бъдем обичани... душата, чувствата на една крачка от тях сме, защото и ние също като тях се борим за терит ...