Наранена. Предадена. Сама.
Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубаво, което бе преживяла. Останали са само белези и спомени. Спомени които я държат жива.
Боли я най-много, когато я предадоха близки хора. Но кои са близки и кои далечни? В един момент тя си даде сметка, че е сама. Че няма никого до себе си, освен семейството си, но и те бяха далеч.
Стана студена. Наранява хора наред и не и пука за тях. Вече не може да страда за чуждото нещастие. Все едно и е. Няма чувства, никакви. Нито лоши, нито добри. По-студена е от камък . Цинична. Арогантна. Високомерна.
И тогава срещна този, когото тя търсеше през цялото това време. Този, който я превърна в това зло.
И знаете ли какво се случи?
За съжаление приказката няма щастлив край.
Тя му се отдаде отново, отвори сърцето си. Намери онова дете, което беше дълбоко заровено в нея. Повярва. Мечта. Беше дори за кратко щастлива. Забрави за ледената курва, която беше.
А той се подигра отново с нея и чувствата и. Това беше. Тя е вече загубена. Тя е една сянка. Сянка без душа, мисли и чувства.
Скъпи читатели, видите ли глупака, който го стори не го отминавайте просто така.
Заради нея и заради всички следващи, които ще нарани по този начин...
Аз не мога. Ако аз го срещна отново, ще се влюбя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Тодорова Всички права запазени
