Наранена. Предадена. Сама.
Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубаво, което бе преживяла. Останали са само белези и спомени. Спомени които я държат жива.
Боли я най-много, когато я предадоха близки хора. Но кои са близки и кои далечни? В един момент тя си даде сметка, че е сама. Че няма никого до себе си, освен семейството си, но и те бяха далеч.
Стана студена. Наранява хора наред и не и пука за тях. Вече не може да страда за чуждото нещастие. Все едно и е. Няма чувства, никакви. Нито лоши, нито добри. По-студена е от камък . Цинична. Арогантна. Високомерна.
И тогава срещна този, когото тя търсеше през цялото това време. Този, който я превърна в това зло.
И знаете ли какво се случи?
За съжаление приказката няма щастлив край.
Тя му се отдаде отново, отвори сърцето си. Намери онова дете, което беше дълбоко заровено в нея. Повярва. Мечта. Беше дори за кратко щастлива. Забрави за ледената курва, която беше.
А той се подигра отново с нея и чувствата и. Това беше. Тя е вече загубена. Тя е една сянка. Сянка без душа, мисли и чувства.
Скъпи читатели, видите ли глупака, който го стори не го отминавайте просто така.
Заради нея и заради всички следващи, които ще нарани по този начин...
Аз не мога. Ако аз го срещна отново, ще се влюбя...
© Таня Тодорова All rights reserved.
