Всяка една дума, която би обрисувала Левски, ще бледнее пред святата му и чиста личност. Революционер, родолюбец, истински българин са синонимите, които могат да окачествят тази фигура. Историята ни никога не би била същата без Левски. Идеята за Освобождение – също. Той е от онези, за които Ботев е писал, че „свестните у нас считат за луди”, а колко малко са тези „луди” бих добавила аз. За да живееш живота на Левски, трябва да изживееш една лудост и то сам. Защото и в борбата и на бесилото си той е останал сам, но смелост и себеотрицание не са му липсвали. Дори е възможно сетния си час да е напускал с усещането, че делото му е изпълнено, че цената, която плаща, си е струвала. Левски никога не е търсел сигурността, не се е осланял на нея, не я виждал като възможна опция за себе си, защото тя не води към свободата.

      Малкото тефтерче на Левски е било винаги обект на задълбочени изследвания, но най-провокиращото в него си остава репликата „Народе????”. Какво ли е искал да каже с нея се питаме и днес. Толкова ли е сложна за обяснение тази дума, само защото завършва с четири удивителни знака? Какво се крие зад нея – объркване, призив, упрек, съмнение към народа или пък скритата болка на Апостола към неговия народ? Какво е виждал Левски в българския народ през втората половина на XIX век? За мен това са думи, изпълнени с агония. Апостолът е съзирал бездействието и равнодушието на мнозина от своите събратя. Изпитвал е чувството на самота в името на каузата, на която се е посветил. Отчаяние, че малцина биха се жертвали, защото покорната глава сабя не я сече, защото сигурността не носи свобода, но носи спокойствие.

      „Народе????” е болката на Апостола. България е неговата любов, но народът й е неговата болка. Слепотата на този народ, страхът му, който е по-голям от робския хомот. Народът и неговото безхаберие са болката на Левски, която е кървяла със страшна сила в душата му. Смъртта не е била страшна за него, та той я виждал през целия си живот. Когато влизаш в революцията, ти знаеш, че утрешният ден може да е мираж за теб. Затова е по-добре да не оставяш семейство след себе си, което да те оплаква. Сигурно за това Апостолът не се задомява, защото негова невеста си е останал този страхлив и готов да го предаде народ.

     Ако Левски бе пред мен и в лицето ми изречеше „Народе????” как ли бих се почувствала? Бих го изтълкувала като „Както ти даваш и правиш за България , къде е твоят принос?”. Може би моят принос е, че останах тук и избрах да живея в страната, която много малко се е променила от времето на Левски. Реших като Апостола да приема и безусловно да обикна земята, която ме е родила. Да простя на народа ми неговите слабости, които повече от два века не е преодолял.

     Поставям си въпроса накъде вървим, ако всеки избере да напусне родината и колко малко живот й остава, ако гледаме само своето, а не общото. Не за такава България умря Левски. Той умря за свобода, равенство и братство. Той искаше да ни остави не просто народ, а братя и сестри. Не просто свободни, а единни, защото не вярата и езикът ни правят народ, а единството, претворено в една чиста и свята република.