Знаете ли, че има пророк, който пишел сънищата си и ги пускал на вятъра... Намерен, сънят му се сбъдвал винаги! И аз, като един малък пророк в този голям свят, често изричам думи, които "по вятъра" стигат до нечии уши - до човек, когото несъзнателно наранявам с тях или до този, който не трябва да разбере носената от мен тайна. И макар все още част от младежите - в главата ми с неистова скорост започват да бучат мисли.. случки за хора, които даже не познавам. И, да - думите сякаш имат крила. Изречени веднъж, летят и кацат на различни места - понякога дори на погрешни такива. Но има ли грешно мястоза моите думи? Те са това, което мисля - позицията ми по даден въпрос - мнението ми за всеки и всичко покрай мен. Мога ли да сгреша, казвайки истината? В повечето случаи благодарната лъжа тежи - тя се носи бавно и тягосно. Истината е тази, която пронизва като зимен вятър. За пример може да се вземе онази вечна тийнеджърска история за момичето, чиято малка тайна е, че харесва момчто от съседния ...