Нашите думи наистина имат крила, но често отлитат не там, където ние бихме искали…
Знаете ли, че има пророк, който пишел сънищата си и ги пускал на вятъра... Намерен, сънят му се сбъдвал винаги! И аз, като един малък пророк в този голям свят, често изричам думи, които "по вятъра" стигат до нечии уши - до човек, когото несъзнателно наранявам с тях или до този, който не трябва да разбере носената от мен тайна. И макар все още част от младежите - в главата ми с неистова скорост започват да бучат мисли.. случки за хора, които даже не познавам. И, да - думите сякаш имат крила. Изречени веднъж, летят и кацат на различни места - понякога дори на погрешни такива. Но има ли грешно мястоза моите думи? Те са това, което мисля - позицията ми по даден въпрос - мнението ми за всеки и всичко покрай мен. Мога ли да сгреша, казвайки истината? В повечето случаи благодарната лъжа тежи - тя се носи бавно и тягосно. Истината е тази, която пронизва като зимен вятър. За пример може да се вземе онази вечна тийнеджърска история за момичето, чиято малка тайна е, че харесва момчто от съседния чин. Неговата малка тайна е, че също я харесва - и така минават четири измъчени години на тайни. А какво ли би станало, ако тази тайна можеше да отлети... Би летяла на воля! Вероятно много биха и се присмели, но тя би овенчала щастието на двама души. Ето как думите летят. А като се замисли човек - сеща се, че човешкия живот е един миг от вечността.. а думите, написаното и изговореното остава навеки - живее под формата на митове, легенди, анекдоти. И ако днес аз пусна моите думи да летят - те може би ще ме надживеят - дори и да отлетят там, където не бих искала.
© Мая Дончева All rights reserved.
Иначе, дългият текст, в който се употребяват сложносъставни думи и неверни словосъчетания, като "Европейска философска традиция", често е дълъг именно за да не се прозре липсата на какъвто и да е смисъл... 
