Не че нещо
Не че съм извратен, но някак ми е сладко да гледам вътрешностите на разчленено тяло - напомня ми какво представлявам всъщност под маската си.
Не че съм мазохист, но сякаш ми е приятно да ме събарят и ритат - успявам да разбера колко бързо мога да се изправя.
Не че ми пука особено, но искам да знам какво мислят хората за мен - така разбирам как изглеждам отстрани.
Не че не обичам да чета, даже е истинско вълшебство - но ме е гнус за пореден път да осъзная, че животът на литературните герои е по-истински и смислен от моя собствен.
Не че вярвам в някой горе, но лицемерно си се моля - мълчаливо милея за чувството за безизходица, когато нищо не зависи пряко от мен.
Не че не обичам да мечтая, дори го намирам за прекрасно - но ненавиждам мига, в който мечтата ми се превръща в пепел.
Не че съм луд по парите, но ми е хубаво да имам - после с перверзно удоволствие се изненадвам за какви глупости съм ги изхарчил.
Не че обичам да ми е тежко, но редовно преяждам - интересно ми е кога ли ще спра.
Не че ми е особено кеф да се напия, но алкохолът разчупва реалността - не ме кара да загърбвам онова, за което наистина ми пука.
Не че съм фен на безсмислието, но често плача - просто проверявам дали не съм забравил какво е, макар смисълът да ми се губи.
Не че обичам да се смея - тук излъгах - обожавам да се смея. Но не умишлено, непряко в смеха намирам смисъл.
Не че ми е приятно да ме лъжат, но понякога обичам да ми го причиняват - помага ми да си следя реакциите.
Не че одобрявам лицемерието, но самият аз го поддържам живо - често се чудя колко ли далеч мога да стигна.
Не че си падам по самоубийствата, но винаги съм се питал какво е - вероятно цял живот ще трупам смелост да го направя.
Не че обичам смъртта, но от малък й се възхищавам - чудя се за какво ли ще си мисля като ме удари в гръб.
Не че обичам болката, но тя е безценна - припомня ми, че няма нищо по-ужасно от физическото изтезание... нищо.
Не че ми се иска да гладувам, но сякаш тайно копнея за това - живеенето се превръща в самоцел. Нима не е велико?
Не че обичам страха, но нима не е полезен? - винаги се изненадвам от нарастващата си уязвимост.
Не че си падам по самотата, но и тя си има своя чар - тогава осъзнавам колко всъщност струвам.
Не че паниката си струва уважението, но и нея оценявам - интересно е като затъна в собствената си безпомощност и глупост... стига да можех да се гледам отстрани.
Не че съм луд, но ми има нещо - все още не съм се опознал.
Не че не искам да го направя, но ще трябва да изживея огромно разочарование.
Не че съм луд... но бих искал да бъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йосарян Всички права запазени
