Не че нещо
Не че съм извратен, но някак ми е сладко да гледам вътрешностите на разчленено тяло - напомня ми какво представлявам всъщност под маската си.
Не че съм мазохист, но сякаш ми е приятно да ме събарят и ритат - успявам да разбера колко бързо мога да се изправя.
Не че ми пука особено, но искам да знам какво мислят хората за мен - така разбирам как изглеждам отстрани.
Не че не обичам да чета, даже е истинско вълшебство - но ме е гнус за пореден път да осъзная, че животът на литературните герои е по-истински и смислен от моя собствен.
Не че вярвам в някой горе, но лицемерно си се моля - мълчаливо милея за чувството за безизходица, когато нищо не зависи пряко от мен.
Не че не обичам да мечтая, дори го намирам за прекрасно - но ненавиждам мига, в който мечтата ми се превръща в пепел.
Не че съм луд по парите, но ми е хубаво да имам - после с перверзно удоволствие се изненадвам за какви глупости съм ги изхарчил.
Не че обичам да ми е тежко, но редовно преяждам - интересно ми е кога ли ще спра.
Не че ми е особено кеф да се напия, но алкохолът разчупва реалността - не ме кара да загърбвам онова, за което наистина ми пука.
Не че съм фен на безсмислието, но често плача - просто проверявам дали не съм забравил какво е, макар смисълът да ми се губи.
Не че обичам да се смея - тук излъгах - обожавам да се смея. Но не умишлено, непряко в смеха намирам смисъл.
Не че ми е приятно да ме лъжат, но понякога обичам да ми го причиняват - помага ми да си следя реакциите.
Не че одобрявам лицемерието, но самият аз го поддържам живо - често се чудя колко ли далеч мога да стигна.
Не че си падам по самоубийствата, но винаги съм се питал какво е - вероятно цял живот ще трупам смелост да го направя.
Не че обичам смъртта, но от малък й се възхищавам - чудя се за какво ли ще си мисля като ме удари в гръб.
Не че обичам болката, но тя е безценна - припомня ми, че няма нищо по-ужасно от физическото изтезание... нищо.
Не че ми се иска да гладувам, но сякаш тайно копнея за това - живеенето се превръща в самоцел. Нима не е велико?
Не че обичам страха, но нима не е полезен? - винаги се изненадвам от нарастващата си уязвимост.
Не че си падам по самотата, но и тя си има своя чар - тогава осъзнавам колко всъщност струвам.
Не че паниката си струва уважението, но и нея оценявам - интересно е като затъна в собствената си безпомощност и глупост... стига да можех да се гледам отстрани.
Не че съм луд, но ми има нещо - все още не съм се опознал.
Не че не искам да го направя, но ще трябва да изживея огромно разочарование.
Не че съм луд... но бих искал да бъда!
© Йосарян All rights reserved.
