Не че съм извратен, но някак ми е сладко да гледам вътрешностите на разчленено тяло - напомня ми какво представлявам всъщност под маската си.
Не че съм мазохист, но сякаш ми е приятно да ме събарят и ритат - успявам да разбера колко бързо мога да се изправя.
Не че ми пука особено, но искам да знам какво мислят хората за мен - така разбирам как изглеждам отстрани.
Не че не обичам да чета, даже е истинско вълшебство - но ме е гнус за пореден път да осъзная, че животът на литературните герои е по-истински и смислен от моя собствен.
Не че вярвам в някой горе, но лицемерно си се моля - мълчаливо милея за чувството за безизходица, когато нищо не зависи пряко от мен.
Не че не обичам да мечтая, дори го намирам за прекрасно - но ненавиждам мига, в който мечтата ми се превръща в пепел.
Не че съм луд по парите, но ми е хубаво да имам - после с перверзно удоволствие се изненадвам за какви глупости съм ги изхарчил.
Не че обичам да ми е тежко, но редовно преяждам - интересно ми е кога ли ще спра.
Не ...