Не чети, ако не си в бяло...
(Аз и вентилаторът)
Не чети, ако:
1. Ако първото ти име е Блясъчко.
2. Ако си горд притежател на розови очила.
3. Ако си харесваш живота и заобикалящата те действителност.
Знаете ли какво значи комбинацията - лайна и вентилатор? Означава, че всеки момент ще завали приятно миризлив дъжд, оцветен в лайняно розово.
Обичам бялото!
Хубаво е да си в бял костюм при такива метеорологични условия.
Напоследък все по-често ми натякват, че пиша много мрачно, песимистично. Извинете... за което. Но вече ми е трудно да спя нощем. Няма начин да се спасиш от... собствените си мисли. Когато нощта настъпи, изпълзяват от тъмните ъгли на стаята и те нападат, подло – в гръб. Мятат се върху теб и се опитват да те пречупят.
В интерес на истината, преди съжалявах, че не съм от онези усмихнати, лъчезарни хора, навлекли скафандрите на розовите мечти. Обвиняват ме, че говоря прекалено прямо и... натуралистично с хората. Не, че ми пука, но ако съм върнал поне един в гравитационното поле на ежедневието, ще е добре.
Смях в залата...
Системата беше грешна. Или не! По-скоро аз бях грешката в системата – Error 265 – Внимание! Моля, ако видите, че детето ви чете това, накажете го да не припарва до компютър в близките 5 години, тъй като може да порасне преждевременно и да стане простак като мене. Кофти е да осъзнаеш на 15, че животът смърди като труп оставен да престои седмица на слънце.
Никога не съм знаел какво искам от живота. Може би именно поради тази причина се осъзнах навреме. Светът ми не рухна, почти нищо не се промени. Само дето главата ме болеше по-често, може би защото увеличих алкохола. Всъщност, точно от там тръгна всичко. От една шибана бутилка осъзната истина. Не харесвах пътя, по който вървях, липсваха достатъчно бензиностанции по трасето. Но shortcut нямаше – не и на това ниво.
И знаете ли?
Естествено, че не!
Имам предимство пред всички онези оптимисти-мечтатели. Защото всички ние, онези малки, черногледи грешки в системата се борим с нея най-усилено...
Виждам, че хлапакът с обърнатата шапка на втория ред крещи: “ Не е вярно!”
Вярно е!
Вече бяхме изгубили всичко, заради което си струва да се живее... Или не! Точно обратното. Осъзнахме за какво си струва да се живее. Играта беше такава! Кофти правила. Банката никога не губи, нали?
Не ви карам да тръгвате по моя път. Не мога да ви упътя. “Все по теля, все по теля.”, каква тел, какви жици? Ромите изкрадоха всичко, а и аз съм с wireless.
Надявам се, не съм ви развалил вкуса в устата. Ако е така, съжалявам, но не много. Пуснали са нова паста за зъби: “Мечта” - може и да помогне – розова е.
© Филип Филипов Всички права запазени