НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА...
Не казвай думи , които могат да ...
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, жадни за приятелство.
Невидим полъх погали зелените връхчета и понесе скритата им надежда надолу към равнината.
Неусетно ме завладя пролетният трепет на празника на зелените листа. Омаян от кестеновите пъпки – зелени очи, поръсени с кафяви точици, улових магията на невидимата им ласка.
Ненадейно целувката на вятъра докосна клоните на кестена и хиляди бисерни сълзи, заблестяха в синьото утро върху короната на дървото - малко небе с безброй искрящи звездици.
Беше първият ден от пролетта!...
Небето зад хълма изтъня в розово. Денят се втурна неудържимо, като палаво дете и пръсна веселия си смях към планината, където бягаше нощта. В черните клони на кестена пролетта – магесница ръсна боята си и нежните зелени очи зазвъняха весело.
И досега се чудя за този миг! Очите на дете ли бяха- питащи и омайни или очите на мъдрата жена - знаеща и тръпнеща в очакване на лятото, или пък само ранобудните пъпки на кестена поздравяваха първия ден на пролетта.
Не казвай думи, които могат за миг да развалят магията!...
Благой Ранов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благой Ранов Всички права запазени
