blagoran (Благой Ранов)
10 9
Nov 27, 2005, 4:30 PM

НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА... 

  Essays
3337 0 4
3 мин reading

Не казвай думи , които могат да ...

 

Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва  утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха  ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, жадни за приятелство.

Невидим полъх погали зелените  връхчета и понесе скритата им надежда надолу към равнината.

Неусетно ме завладя пролетният трепет на празника на зелените листа. Омаян от кестеновите пъпки – зелени очи, поръсени с кафяви точици, улових магията  на невидимата им  ласка.

Ненадейно целувката  на вятъра докосна клоните на кестена и   хиляди бисерни сълзи, заблестяха  в синьото утро върху короната на дървото - малко небе с безброй искрящи звездици.

Беше първият ден от пролетта!...

Небето зад хълма изтъня в розово. Денят се втурна неудържимо, като палаво дете и  пръсна веселия си смях към планината, където бягаше нощта. В черните  клони на кестена пролетта – магесница ръсна боята си и нежните зелени очи  зазвъняха весело.

И досега се чудя за този миг! Очите на дете ли бяха- питащи и омайни  или  очите на мъдрата жена - знаеща и тръпнеща в очакване на лятото, или  пък само ранобудните пъпки на кестена поздравяваха първия ден на пролетта.

Не казвай думи, които могат за миг да развалят магията!...

 

Благой Ранов

 

© Благой Ранов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??