Не остава нищо
След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак! - поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?" - този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът - пуст. След любовта остават препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха, и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо...
© Зорница Маринва Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Момо Капор! Велико
-
Страхотно е!!! Браво
-
Ама това още ли е тук!
-
Истинският автор е Момо Капор "Уна " или по познатото заглавие "След любовта",
-
Истинско !
-
... Нищо ...
-
"След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели."
Оти крАднеш?
"Навикът да се палят две цигари едновременно........... препълнените пепелници......."
Маринова, след като явно си тютюнджийка ( а си само на двайсет и няколко години!), да знаеш, че това означава най-вероятно, че най-малкото клониш към наркоманен тип човек. От тази гледна точка са обясними и по-подчертаната чисто сексуална ( с промискуитетна тенденция?) ориентираност и акцент на любовните приживявания, за които пишеш в есето. Интересно е и следното изречение: "След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена." Интересно - в смисъл, от каква позиция на сексуална ориентация - без в това да влагам негативност, в момента, го казваш.
ПП Този ми коментар може да разглеждаш и като преднамерена провокация от моя страна! -
Понякога след любовта не остава нищо!
Поздрави! -
Жестоко! Аплодисменти!
-
...!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
